Философията започва със Сократ, гръцки философ (469–399 пр.н.е.), посветен на самоизпитване и изпитване на другите. Според Сократ, ако си философ, нямаш мъдрост – намираш се между невежеството и мъдростта, любовник си на мъдростта. Не си високомерен, защото не си доволен от себе си и знаеш, че не знаеш. От друга страна, не си мъдрец, защото изследваш мъдростта. Като философ осъзнаваш човешкото ограничение – ограничението на знанието. Дейността ти може да предизвика враждебност от обществото, защото хората смятат, че са мъдри, без да са. Те искат да са експерти и да имат знания, но не искат да признаят, че човешкото знание е ограничено. Затова философът е специален – той систематично изследва границите на човешкото знание и прави „революция“ в разбирането за мъдростта.
