Готфрид Вилхелм Лайбниц (1646–1716) е един от великите немски мислители, допринесъл много за философията, математиката и историята. Във философията той развива сложен рационализъм и твърди, че Бог е избрал този свят за „най-добрия от всички възможни светове“. Той е съставен от безброй прости субстанции – „монади“, нематериални и нетленни, всяка от които е като огледало на цялата вселена от собствена гледна точка. В „Монадология“ и „Теодицея“ Лайбниц защитава: 1) Космологически аргумент: всичко съществуващо има достатъчно основание; за да избегнем безкраен регрес, трябва да има една върховна субстанция – Бог. 2) Аргумент за съвършенството на света: ако този свят не е най-добрият, значи Бог не е всемогъщ, всезнаещ или благ, което е невъзможно. 3) Проблемът за злото: според критиците страданието опровергава „най-добрия свят“, но Лайбниц твърди, че злото е плод на нашия ограничен ум; нещата изглеждат зли, ако ги гледаме отделно, но могат да бъдат добри в по-широката картина, а земното щастие не е мярка за добротата на световете.
