Барух (Бенто, Бенедикт) Спиноза (1632–1677) е нидерландски философ от португалско-еврейски произход и един от големите рационалисти на XVII век, най-вече с труда си „Етика“, насочен срещу дуализма душа–тяло на Декарт. За Спиноза отделните неща са просто групи от качества в определени области на пространството: както зачервяване по лицето е съвкупност от свойства в една зона, така и човекът е съвкупност от свойства в „област“ на субстанцията. Ние сме временни модуси на единствената субстанция. За разлика от Декарт, Спиноза отрича разлика между божествена и сътворена субстанция: крайният ум не е субстанция, а модус на мислещата субстанция. Бог е причина за всичко, но без воля и личност – светът не се създава „отвън“ чрез акт на воля, а се разгръща по необходимост от Божията вечна и безкрайна природа. Логическата необходимост за него е същата като причинната връзка, затова всички неща следват логически и причинно от Бога.