Джордж Бъркли (1685–1753) е блестящ англо-ирландски философ от ранното Ново време. Той развива идеализма – учението, че не съществува материална субстанция, а реалността се състои само от умове и техните идеи: маси, столове и др. са само идеи в съзнанието на възприемащия. Бъркли е известен и с критиката си към абстракцията, която счита за илюзорна. Спори с Лок, който твърди, че умът извлича нещо общо от множество конкретни неща и така създава абстрактна идея. Бъркли показва, че е невъзможно да си представим, например, „движение изобщо“, отделено от движещо се тяло – то винаги ще е ходене, летене или пълзене. По същия начин не можем да мислим „тяло изобщо“, без то да е бяло, черно, високо, ниско и т.н. Вместо абстрактни идеи той предлага обща идея, която представя всички конкретни случаи от един вид: когато казваме „движение“, имаме предвид всяко тяло в движение – било то летящо, пълзящо или ходещо – стига да попада под общото понятие.
