Имануел Кант (1724–1804), немски философ, е смятан за един от най‑влиятелните мислители в историята на западната философия. И днес той има голямо значение: Кант поставя основите на метафизиката, теорията на познанието, етиката, естетиката, политическата философия и други области.
За морала:
Според Кант моралът не може да се основава на щастието или удоволствието, защото те са нещо лично и се променят от случай на случай. Моралният статус трябва да се определя от нашата добра воля и дълг, които са основани на разума. Кант формулира два основни принципа на нашите морални действия:
1) Универсализируемост. Постъпвай само според онази максима (правило), за която можеш едновременно да искаш да стане всеобщ закон. Например кражбата е неморална, защото не можем да си представим свят, в който тя е позволена за всички.
2) Човечеството като цел само по себе си. Действай така, че разумните същества никога да не бъдат използвани само като средство за някаква цел. Да използваш някого просто като средство е все едно да го използваш като уред без неговото съгласие; често това включва даване на лъжливи обещания, посегателства върху свободата и собствеността на другите, нанасяне на вреди и др.
За трансценденталния идеализъм:
Кант твърди, че не можем да преживяваме предметите, ако не можем да си ги представим в пространството и времето. Затова, отвъд света на опита, не може да има усещания за предмети, които разумът да преценява. В този смисъл Кант често използва в трудовете си т.нар. трансцендентални аргументи: той започва от някакъв приет, познат вид човешки опит и после извежда какво трябва да е вярно, за да е възможен този опит.
За естетическите съждения:
Според Кант едно естетическо съждение има четири основни отличителни черти.
1) То е незаинтересовано – ние изпитваме удоволствие от нещо, защото го смятаме за красиво, а не заради лична полза.
2) То е универсално – естествена част от такова съждение е да очакваме и другите да се съгласят с нас.
3) То е субективно – няма обективно свойство на предмета, което само по себе си да го прави красив.
4) То не дава знание за самия предмет, защото се основава на нашите чувства към неговите свойства, а не на свойствата сами по себе си. Ако кажа „тази картина е красива“, аз не давам конкретна информация за картината. Това не е съждение, което може да е вярно или невярно, а съждение, което показва моето отношение към дадения предмет.
