Сьорен Киркегор (1813 – 1855) е датски философ, теолог, литературен критик и поет, чиито трудове имат значително влияние върху философията, теологията, литературата и психологията на XX век. Киркегор е известен и като първия екзистенциалист философ, който смята, че всеки отделен човек (а не религията или обществото) носи сам отговорност да придаде смисъл на живота.
За вярата:
Киркегор подчертава, че да имаш вяра означава едновременно да имаш и съмнение. С други думи, за да вярваш истински в Бог, трябва да осъзнаваш, че убежденията ти за Бог могат да бъдат подложени на съмнение. Човек, който вярва в Бог без никакво съмнение, не е истински религиозен, а по-скоро доверчив, защото вярата няма да има истинско съдържание без личен ангажимент към обосноваването на собствените убеждения. В този смисъл Киркегор подчертава важността на „Аз-а“, основан на самонаблюдение и саморазмисъл.
За „ангста“ (тревогата):
Киркегор пръв използва термина „ангст“, за да опише силно чувство на напрежение и неопределен страх. Думата означава „тревога“ на датски и по-късно се появява отново в екзистенциалистките трудове на Хайдегер, Ницше и Сартр. По-точно, тревогата носи идеята за свободата на избора, която е двустранна. От една страна, тревогата е предпоставка за греха. Киркегор дава пример с тревогата, която идва от избора на Адам, който трябва да реши дали да яде забранения плод или не. Той е бил свободен да избира, но е изял плода и е извършил грях. От друга страна, тревогата ни напомня за нашите избори и личната ни отговорност. Така преживяването на тревога ни довежда до осъзнато, размислено разбиране за нашата самоличност и нашите възможности.
