Мартин Хайдегер (1889–1976) е немски философ, чиято най‑известна книга Битие и време има огромно влияние върху развитието на съвременната европейска философия.
За смисъла на живота:
Според Хайдегер въпросът за метафизиката и битието е бил изгубен, защото не можем да знаем нищо за метафизични същности. Затова той предлага да се разглежда метафизичен въпрос, който да не приема предварително, че нещо съществува. Науката се занимава със съществуващите неща, но не и с нищото. Избягвайки да говори за конкретни същности, Хайдегер задава въпроса: „Какво е това нищо?“.
Обикновеното мислене определя нищото като отрицание на всички съществуващи неща. Но за Хайдегер нищото е нещо, което е вътре в цялостта на съществуващите неща. За да достигнем до нищото, трябва да се открием „сред съществуващите като цяло“. Това разкриване на нещата като цяло се крие в настроения като скука и любов. Например истинската скука е, когато всичко ти е скучно. По същия начин любовта е, когато си влюбен в човека и целият свят сякаш засиява. Така и скуката, и любовта разкриват цялостта на нещата и ни поставят пред нищото. Един ден бъдещето може да стане несигурно и страх от всичко да ни обземе. Тогава всички неща, към които сме били безразлични, се обръщат към нас. В този контекст безпокойството стои пред отвореността. То разкрива цялостта на съществуващите в отрицание. То разкрива нищото.
Съществуващите неща като цяло потъват, защото нищото ги отблъсква от себе си. Но нищото не е отделно от съществуващите, напротив – то се разкрива в тях и чрез тях. Нищото не просто отрича, то „нихилира“ самото себе си. Нищото показва, че има нещо, а не просто нищо. Нищото „нихилира“. С други думи, същността на нихилацията е, че „за първи път поставя Dasein пред съществуващите като такива“. Противно на логиката, нищото е източникът на отрицанието, защото „не“ идва от нихилацията на нищото. Процесът на нихилация не е нещо далечно. Той е в самия живот. Ние винаги участваме в тази отрицателност. Например, ако някой ми покаже химикал, присъствието е между този химикал и мен. От другата страна на химикала за мен няма нищо, но за човека, който го държи, там има нещо. Нихилацията на нищото се проявява и в нереализираните възможности, когато осъществяването на една възможност блокира друга. Иначе казано, някои възможности се разкриват само защото спираме други.
Дейността на нищото в битието остава скрита за нас. Ние винаги сме „пред себе си“, устремени напред. Понеже сме смъртни, смисълът на нашето съществуване се определя от тази нихилираща дейност. Когато избираме посоки в живота, ние се приближаваме към смъртта, когато всички възможности приключват. Този устрем означава да бъдеш „задържан“ в нищото – да предвиждаш възможности и после отново да „падаш“ сред нещата. Затова смъртта играе решаваща роля за времевия характер на съществуването и за това нашите избори да имат смисъл. Ако бяхме безсмъртни, животът ни би бил напълно безсмислен. Без смъртност нашите решения нямат значение, защото всички възможности винаги са отворени. Нищо не е важно, защото всичко е разкрито и нищо не остава скрито. Свободата и собствената ни личност при едно безсмъртно същество не се разкриват, защото няма истински възможности за действие. Ако нихилацията на нищото не се случва, няма връзка с разгръщането на битието. Няма битие като такова и, следователно, няма и свобода, която да излиза от битието. Затова описанието на човешкия живот носи в себе си и норма. „Бъди себе си“ означава да живееш собствения си живот и да правиш избори. Понеже твоята смъртност е тук и сега с теб, ти трябва да бъдеш отговорен – тоест да решаваш сам за себе си.
