Бъртранд Ръсел (1872–1970) е британски философ, логик и обществен критик, който получава Нобеловата награда за литература през 1950 г. за своите хуманитарни идеали и защита на свободата на мисълта. Ръсел е смятан и за един от основателите на аналитичната философия заедно с Дж. Е. Мур. Терминът „аналитична философия“ може да се отнася до стил във философията, който се характеризира с анализ на логическата форма на философските твърдения. Според този подход логическото изясняване на философските мисли трябва да бъде в съгласие с успехите на съвременната наука.
За съществуването на Бог (дебатът Ръсел срещу Копълстън).
1) Ръсел защитава агностична позиция. Той иска да отложи всяка окончателна преценка за съществуването на Бог. Копълстън, йезуитски свещеник и философ, твърди, че Бог съществува и предлага космологичен аргумент от възможност и необходимост. Негова по-проста версия – аргумент от действена причина – се изгражда по следния начин. Всяко събитие има причина, която от своя страна като събитие има своя собствена причина. Безкрайният регрес на причини е абсурден, следователно трябва да има първа причина, която е самопричинена. Това е Бог.
Ръсел не вижда абсолютно никаква причина да се смята, че цялото трябва да има някаква причина. Неговата илюстрация на тази логическа грешка е следната. Всеки човек, който съществува, има майка, но от това не следва, че човешкият род като цяло трябва да има майка. Това е друга логическа област. Светът просто съществува.
2) Копълстън продължава да защитава съществуването на първа причина. Той твърди, че науката не би могла да съществува, ако светът нямаше причини. Науката предполага, че в природата има ред и разбираемост. Иначе тя не би търсила причини, когато изследва природата. В отговор Ръсел казва, че учените не са длъжни да приемат, че има причини навсякъде. Те просто наблюдават причинно-следствени връзки между нещата.
3) Копълстън защитава съществуването на Бог и от гледна точка на моралния идеал. Щом имаме разбиране за един идеален морален ред, трябва да признаем, че идеята за „длъжното“, за това какво трябва да бъде, идва от Бог. Ръсел обаче посочва, че законодателите в морален смисъл винаги са били родителите, учителите или други подобни хора. Външните морални ценности, правила или табута могат просто да се обяснят с средата и възпитанието.
Следователно позицията на Ръсел е, че е неправомерно дори да се задава въпросът за причината за света, тъй като първо трябва да уточним логическите и смисловите свойства на Бог.
