Платон (427–348 г. пр.н.е.) и Аристотел (384–322 г. пр.н.е.), и двамата гърци, обикновено се смятат за най-великите философи на всички времена. Техните трудове и днес се изучават с голям интерес, защото са оформяли много различни области на философията в продължение на много векове напред.
За истината:
За Платон светът е като пещера, в която хората не виждат истинската форма на реалността, а само сенките на предметите, които се проектират върху стената на пещерата. Затова не можем да разчитаме на сетивата си, за да разберем Истината за нещата, като просто наблюдаваме природния свят. Подобно на основните принципи на математическите доказателства, истинските форми на природните неща съществуват в нашия ум. Така истинската форма на реалността се съзерцава, а не се наблюдава, и само философът може да достигне до истината за нещата.
За разлика от Платон, Аристотел вярвал, че сетивата са нужни, за да можем правилно да определим каква е реалността в природния свят. Системното наблюдение и изследване на природата, заедно с логиката, са пътят към Истината. Този метод на наблюдение е това, което днес наричаме „наука“.
