Аристотел бил учител на едно тринадесетгодишно момче – Александър, който по‑късно станал Александър Велики, цар на древното гръцко царство Македония.
За щастието:
За Аристотел един етичен живот е разумен живот. Той трябва да бъде насочен към крайната цел – удовлетворението (евдемония). Евдемонията не е резултат или плод само на дългогодишно усилие. Тя не е нещо, което очакваме в бъдеще, като пенсионирането, за да правим тогава каквото искаме. Тя е целият зрял живот – приятен и устойчив. Аристотел смята, че можем да обясним евдемонията, като помислим за функцията на човека. Доброто на всяко нещо е свързано с неговата функция. Например доброто на флейтиста е да свири добре. Следователно да вършиш нещо добре означава да го правиш според добродетелта или съвършенството. В този смисъл можем да смятаме доброто на човека за добро на душата, а не на тялото, като здраве или красота. Доброто на човека не е и външно добро като пари, власт или положение. Въпреки това щастието се нуждае от външни блага, защото не можем да вършим добри дела без никакви средства. Накратко можем да кажем, че щастието идва, когато човек върши нещата добре, в съгласие с живота в добродетели.
За нравствената добродетел:
Добродетелта е сила, способност да бъдеш много добър в нещо. Добродетелта се придобива чрез привикване, както занаят. Тя е състояние, при което вършим правилните неща. Нравствените добродетели се отнасят до действията и чувствата, при които и излишъкът, и недостигът са грешка. С други думи, трябва да „тренираме“ чувствата си, за да реагираме в правилния момент, към правилните хора, по правилния начин и за правилните неща. Тук нравствените добродетели се стремят към средата. Например да бъдеш безразсъдно смел или прекалено страхлив и в двата случая е лошо, а средното състояние е правилното.
За причината:
Според Аристотел има 4 вида причини:
1) Материална причина – това, от което е направено нещо, например бронзът на една статуя.
2) Формална причина – формата, същността, „какво е то“, например формата на бронзовата статуя.
3) Движеща (действаща) причина – първоизточникът на промяната. Например движещата причина за промяната на бронзовата статуя е майсторът.
4) Финална причина – целта, заради която нещото се прави. В този случай финалната причина на бронзовата статуя е естетичното удоволствие.
Финалната причина и нейното използване в природата:
Да се обясни нещо само като се сведе до материята му е тип пресократическа философия. Аристотел отхвърля този метод, защото животът не може да бъде обяснен само с материални неща. Той се опитва да съчетае употребата и смисъла. Например, ако крайната цел на стената е защитата (Форма), тогава са ни нужни камъни и дървени греди (материя). Стената не съществува заради камъните или гредите, а за да дава защита и сигурност. Същото важи и за други случаи.
