Очите му – как искряха! Трапчинките – колко весели! Бузите му бяха като рози, носът – като череша. Смешната му малка уста беше извита като лък, а брадата му беше бяла като сняг. В зъбите стискаше късче лула и димът обгръщаше главата му като венец. Лицето му беше широко, коремчето – кръгло и пухкаво, разтърсваше се от смях като купа желе. Беше закръглен и пълничък, весел стар елф – и неволно се засмях, щом го видях.
