И какво да видят учудените ми очи – малки шейни и осем мънички еленчета с дребен стар кочияш – пъргав и бърз. В същия миг разбрах, че това е Свети Ник. Неговите кончета бяха по-бързи от орли. Той подсвиркваше, викаше и ги зовеше по име: „Хайде, Дашър! Хайде, Денсър! Пренсър и Виксен! Напред, Комет! Купид, Дондер и Блитцен! Към върха на верандата, към върха на стената! Напред, напред, хуквайте всички!“ И като сухи листа пред див ураган, когато срещнат пречка, литват към небето…
